Тема, която съм разнищвала в множество разговори, и пост, който планирам отдавна. Здравейте, аз съм Рада и съм instagram addict. *Здравей, Рада*
Истината е, че и аз самата бях мнооого скептична и виждах мрежата като просто платформа за постване на манджи с нелепи филтри и хаштагове #таратор #подайбирата #iwokeuplikethis #lik4like и прочие. Ако сте навътре – знаете. Попаднах в капана и се оплетох здраво и в днешния пост сядам веднъж завинаги да си изкажа защо.
Има няколко типа потребители в Инстаграм, и откакто научих, че той е повече от гореспоменатите тагове и селфита в огледало, гледната точка тотално се промени! Колкото и преувеличено да звучи. Стига сам да подбираш, да изграждаш и следиш, можеш да изпълниш деня си с една доза свежест и цветност, настроение. Поне аз имам нужда от това. Понякога правя “digital detox”-и, но през цялото това време не спирам да снимам всичко около себе си. Запечатвам вкусна и естетически издържана храна, цъфнали дръвчета, заснежени върхове, избелели кецове, пожълтели страници, асиметрично разсипано кафе.
Инстаграм ме научи да оценявам красотата.
Веднъж попаднал в капана, започваш да забелязваш малките неща. Вече встрани от цялата сграда, на фокус за теб е цветната врата, олющената мазилка или ръждивата брава – и всяко от тях си има своя чар. Те са си там, но ако не се загледаш, ще ти убягнат. Ежедневието ни е забързано, технологиите – още повече, крачим с големи крачки, отмятаме с голям замах задачи, а малкото сякаш, дори гузно ми става, че остава недооценено.
По същата логика и ако събереш пет човека на едно място да снимат, накрая ще имаш не пет, ами десет, двадесет дори, различни гледни точки. Допада ми това, че за разлика от Фейсбук, който се е превърнал в пълен клюкарник и зона основно за таргетиране и реклама, при Инста сам подбираш фийда си. И той подбира теб! Което е още по-прекрасното! Изключвам така нашумялата тема с ботове, купуване на последователи, размяна на лайкове и фалшив инфлуенсър маркетинг.
Тук просто си ти – твоята личност и твоята гледна точка – буквално. Моят профил е (веган) миш-маш, каквато съм и аз в сърцето и ума си. Върша сто и пет неща, денонощието и от 35 часа би ми било кратко, обичам природа, фитнес и кафе наравно с мода и обувки.
Освободен си от двустранността на фейсбук, която те обвързва с почивката на всеки братовчед, сватбата на всеки приятел на приятел, тага от чалготека на всеки, с който те свързват просто някакви други си там нещица. Лично аз, ако профилът ми не ми беше необходим за работа и университет, отдавна да съм го разкарала!
И така своето малко бягство намерих в Инстаграм. Всичките ми приятели и семейство ме подиграват, и дори когато надигна телефона или апарата за пореден път и снимам поредното нещо, чувам “къде си бе, инстаграм”. Тук съм си 🙂
Ще спомена и прекрасните хора, с които именно инста ме е запознал, дори чужденци. Понякога от едно-две такива виртуални познанства могат да прерастнат в страхотни лични контакти и спомени! Както с всяка друга мрежа или приложение – само че вече си навлезнал визуално в света на събеседника си.
По-малко текст, повече картина и абстракция.
Слагаме хаштагове за повече рийч. Catchy описания, които ти идват отвътре. По-малко цитати на Ганди, нищо-общо-имащи със селфито на някоя съученичка от началните класове. Повече предаване на емоции със снимки, отколкото с тагове от локации и неангажиращи статуси тип “излял съм си душата”. Минус: Тук-таме се позагубва и идеята за инстантните моменти, често преобладават пози, чупки, стойки, фотошопи, обработки.
Появиха се и сторитата… и Снапчат замря. Инстаграм създаде онова чувство, че може би твърде добре познаваш човека отсреща, а най-вероятно не си го виждал никога… или му знаеш и кътните зъби, а ако го засечеш на улицата, те е срам и едно “здрасти” да му измрънкаш. Бъди смел – кажи си, запознай се, винаги е ценно да срещнеш съмишленици! 🙂
Като че ли всеобщ феномен е това, че когато нещо не ти допада, обезателно изказваш мнение и ръсиш хейт и жупел, като по форумите едно време. А ако спреш да скролваш за момент, ако се усмихнеш на цветове, на кадърен текст и градивно мнение… Най-често ако нещо ни допадне просто си траем, такива сме си. А не бива?! Още един от плюсовете на Инстаграм ми е значителната позитивност, която лъха от него.
И в момента, в който негативността се появи, започваш да моделираш. Не е нужно да си боК на engagement-а, да имаш десетки хиляди последователи и апаратура, остойностена на златна сума от лотарията. Просто играй с цветовете, споделяй гледната си точка, прави случайни и неслучайни разходки из града. Не обработвай твърде много, чети, интересувай се, ако не знаеш как. Спри да скролваш, не си гледай в краката, а вдигни поглед към синьото небе, красивите сгради, забелязвай хората около себе си. Светът е твърде шарен, че да се губим в киберпространството и да се оплитаме по погрешния начин в мрежите на социалките.
Съгласни ли сте? Споделете ми вашия прочит на Инстаграм, плюсовете и минусите, предимствата и недостатъците на тази и другите социални мрежи. 🙂
Такива размисли ме връхлетяха и докато с банда (полу)непознати обикаляхме из пролетна София, в любимата ми част от града. На 28 април се състоя поредната #инстасреща и се събрахме учудващо много ентусиасти, всички толкова усмихнати и весели хора, всеки сам със своя малък свят. Важното е да не бъдеш скептичен и “над нещата”, защото така виртуалното оживява. Социалното се превръща в социализация. (Оффтопик: Е, аз рядко споделям от момента на събитията, не обработвам кадри на място и прочие. Latergram и знаеш, че си изживял момента напълно, чиста работа.) Нямам търпение да видя как всички сме видели едно и също нещо, от петдесет различни ъгъла! Ако четеш това, пиши ми, намини и кажи “здрасти”!
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram
Снимка: Габриел Генчев @ gabrielgvadventures
