Само минавам да ви напомня да се обичате такива, каквито сте. Красиви. Усмихнати. Щастливи. Тъжни. Ниски. Фит. Отличници. Писатели. Фотографи. Щастието и красотата наистина идват отвътре, а това “отвътре” се изпълва със смисъл едва когато открием онова, което ни прави щастливи.
Докато гоним чужди идеали, перфектни мерки, вечния баланс, клонящ в крайности, някъде в това гонене и преследване, май забравяме да си обърнем внимание. Аз съм си аз, и ти си си ти, именно защото всеки е уникален в своята същност. А съобразяването с чужди идеали, ни отдалечава от това да сме неповторими.
Наскоро в инстаграм повдигнах темата за детския ми комплекс – ушите ми са малки и щръкнали. В училище ме наричаха Дъмбо, Чебурашка и Юксел Кадриев; питаха ме дали ловя радиото от Сърбия, и подобни детински истории. Това, естествено, ме потискаше бая и дълго време криех ушичките си дори вкъщи, под дълги и грижливо отглеждани златни къдрици. В един момент обаче започнах да се занимавам със спорт, където прибраната коса е задължително условие. Едно от момиченцата в отбора ме попита “И ти ли си спала така?” (настрани), а това, честно казано, май малко ме жегна в онзи момент. Не знам защо.
Междувременно пораснах и надраснах детските и тийнейджърските обиди/ закачки, а вече идеята ми от едно време да си правя операция, ми се струва налудничава. Вдигам косата си дори на работа, също и всеки ден във фитнеса и парка. Моя близка приятелка отбеляза “Оле, Рада си върза косата, нещата са сериозни!” – когато спретнах кок насред изпит. Така правя всеки път, когато съм заета с нещо и нямам време да си играя с кичури.
С вързана коса ли съм, значи нещата изискват сериозност, съсредоточеност, но също така значи, и че се чувствам достатъчно удобно и в свои води. Уверена от това, с което съм се заела, и от това, което съм.
Истината е, че за някой може това да е просто едно глупаво връзване на опашка. За мен обаче е много – извървях дълъг път, докато преглътна подигравките, които иначе хич не взимам навътре, особено предвид това, че съм израстнала с припяването на “Радка пиратка” покрай себе си.
Всеки, особено момичетата, имат по един такъв свой недостатък, към който подхождат с притеснение.
Дали ще е крива усмивка, несъразмерност, разстояние между зъбите, тънък прасец, дори петно върху блузата от сутрешното кафе или пък бримка на чорапогащника… неща, които ще ни “извадят очите”, мислим си, че всеки се вторачва само в това. Но всъщност на никого не му дреме 🙂 Дори не съм забелязала, че носиш брекети. Или че имаш белег на носа. Виждам добрата ти душа, сияещите очи, работливите ръце и неспирната машина, задвижвана от сивото вещество. Не сме основен обект на внимание на другите, както и те не са за нас?! Първата стъпка към приемането на чуждите мнение и критики, е самовъзприемането.
Колко пъти си чувал “В това ти е чарът!” в този контекст? Ти си ти, и няма нищо по-прекрасно! Изисква кураж да вземеш недостатъците и да си кажеш “майната му!”. С удивителна, без въпросителни. Десетки хора ми писаха, че им харесвам с вдигната коса. Понякога и другите могат да бъдат фактор – в другия, положителния смисъл. Чарът е именно в недостатъците. Светът щеше да е много по-скучен и нешарен, ако всички бяхме по шаблон.
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram
high waist джинси BikBok
риза Primark
брошка Darvo Inspiration
маратонки New Balance WL520 Sea Salt
