Преди точно 1 година се опитах с подръчни материали и почти нулеви video editing умения (и все пак са го гледали 12,000 пъти!) да ви покажа нагледно как плета любимите си мартенички – виж повече тук. Е, тази година реших да пресъздам процеса, но в снимки.
Не си спомням от колко години не съм купувала мартеници за близките си от сергии – единствено миналата година взех от онези, които имат хартиено лале от рециклирана хартия със семена. Когато сам сътвориш мартеницата, било то просто усукани бели и червени нишки…. вече има добавена стойност и е в пъти по-ценна от която и да било “купешка”.
Техниката, както разбрах впоследствие, се нарича “кумихимо”. Това е японско шнурче в различни цветове, като нищо не пречи да ги редуцираме до 2, в тематиката на идващата пролет и мартенските традиции.
Необходими са ви:
- парче твърд картон;
- ножица;
- чаша;
- химикал или маркер;
- червена и бяла прежда*;
*Разбира се, гривничките ще се получат и с по-тънка от показаната прежда – може да се замести с мулине – конци за гоблен, например. Просто ще стане поне 2 или 3 пъти по-бавно и може бързо да ви измори и откаже 🙂 Моята прежда е обикновена, купена от кинкалерия и струваше по около 3-5 лв кълбото, а стига за няколко години. По-еко, готино, че и евтино!
- За шаблона: преизползвах кашон от пратка, връху който имаше стикери и тиксо. С помощта на чаша или свещ се очертава кръг с диаметър около 7-10 см.;
- Кръгчето се изрязва и разчертава на половини, четвъртини и осмини.;
- Краищата на тези триъгълници се изрязват подобно на цветни листчета – леко заоблени. Там ще се “закачват” кончетата.;
- По средата се пробива малка дупка, през която ще минава мартеницата.
- Режа 7 бр. конци от преждата, дълги около 30-40 см. Готиното е, че с различни комбинации, се получават тотално различни шарки!
- В случая са 4 бели на 3 червени, често правя и 6 към 1, 5 към 2 и т.н. Днес реших да ги разпределя през един, да се редуват.;
- Завръзвам ги в единия край, промушвам през дупката, и през цялото време придържам шнурчето и висящите конци със свободната ръка;
- Листенцата са 8, а конците – 7. Така едното листо винаги остава празно. Именно върху него ще прехвърляме всеки трети конец, погледнато отдясно, и движейки се по посока на часовниковата стрелка.
- Конците се опъват по цепнатините и така се пристягат, за да се получи стегнато шнурче, а не разхлабено. Всяка секунда невнимание после си проличава… но нали в това е чарът на ръчноизработените неща 🙂
- Когато се получи достатъчно дълга, вадим мартеницата от другия край на дупчицата, завръзвам и изрязваме остатъка.
Приготви я с много любов и усмивка, докато си мислиш за любим човек, и няма как да не оцени жеста! 🙂
Непременно ми изпращайте снимки, ако решите да направите тези мартеници.. а защо не и вие да ми покажете някой лесен tip, за да разнообразя репертоара? 😉
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast
