“Две калинки с пъстри пелеринки/под дъжда си пеели…” Планирахме как ще излезем на разходка в парка, ще караме колела и ще си направим съботен пикник. Бях заредена с пролетно настроение и още по-пролетна премяна. Ясно е обаче, че животът най върви без планове… половин час по-късно танцувах под дъжда.
Ей така, да поспреш за малко това, което правиш, да натиснеш “пауза” и да оцениш малките неща. Да разчупиш радостния миг на десетина по-малки радости. Или да умееш да видиш слънчевата, усмихната част на един привидно мрачен ден. Преди няколко дни, като ме попитаха откъде се е зародила страстта ми към природата и природсъобразния начин на живот, първосигнално отговорих, че някои биха казали “зодията”. Земен знак – “земен” човек.
Не знам заради зодията ли е, заради други фактори ли е – но когато съм навън, на зелено, свежо, под слънчеви лъчи или майски дъждовни капки – чувствам се едно с природата. От моментите, в които един миг се чувства като поредица от по-малки, а една секунда – като милион.
Тези моменти пазя дълбоко в съзнанието си и много близко до сърцето.
Реших обаче, че е крайно време да избягам за малко от прекалената дигиталност и да се върна малко назад във времето. Понякога имаме нужда и от това, за да разклатим глава и да видим по-малката картина в рамките на по-голямия житейски пейзаж. Отдавна събирам любими моменти от пътешествия, празници и делници – снимки, които държа по прилежно подредени папки гигабайти на компютри и харддискове. Тръпката обаче споменът да хване прах – буквално, е някак олдскул, отживелица, която “за кво ти е?!”.
Любимото момче ми подари инстантен фотоапарат за рождения ден и набързо отново изпитах специфичния момент, в който 5 мунити се нагласяш как да застанеш; катерш се 10 минути, за да имаш един-единствен кадър от върха – просто защото си заслужава повече от всичко до тук. Имаш няколко кадъра и това е – пазиш си ги, къташ си ги и отделяш много повече внимание на снимката. А не да щракнеш 50 с телефона, после да прекараш половин час в обработване, за да събереш няколкостотин лайка в инстаграм по-късно. Инста.. но не съвсем.
Първичността се е поизгубила и с носталгия си припомних за ваканциите без телефон, без карти памет, а само една лента и 10 дни редуване хора-момент-забележителност. Събрах папка с по един кадър от всички места, които сме посетили като двойка през последните 2-3 години. И сега с радост разгръщаме, без double tap отгоре им.
А това е едва началото на една нова стара традиция! Кога за последно изкара някоя снимка на хартия? Аз винаги съм обичала да щракам всичко около себе си, и то не просто случайно – а с концепция, цвят, перспектива, кадър, детайл, такива ми ти работи. Понякога се получава, понякога – не. Понякога просто танцуваш под дъжда, намокряш до кости любимата ти пъстра пелерина (H&M concious флорално кимоно, една от последните ми секъндхенд находки) и черната капела.
Улови мига!, Хораций си го е казал.
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram
Върху мен:
кимоно h&m Concious Collection
шапка Terranova
панталон Villa
потник h&m basic
бижута Nimeria
На масата:
чанта и клъч Hermes Paris от Garage Boutique
Delishu – деликатес от кашу
