Когато си говорим за диаманти и бляскави бижута, всички се сещаме за откъси от две емблематични песни – “Diamonds are a girl’s best friend” и “Shine bright like a diamond”. И докато въобще не мога да се съглася с материализма покрай Мерилин, то днес искам да ви обърна внимание на второто – Shine bright… *LIKE* a diamond ще бъде ключовата тема днес.
Както сме си говорили многократно – всяко нещо си има своята екологична алтернатива! В това число и бижутата, и по-особено деструктивната диамантена индустрия. Прочети или скролни до края, за да разбереш за предимствата на етичния еквивалент – мойсанит, който има същия блясък, но е много по-достъпен, и с в пъти по-малък въглероден отпечатък!
…Но преди това да си поговорим за въздействието на диамантите и може би невидимата тежест на огромното им екологично и социално въздействие:
♥ ♥ ♥
Как се добиват диамантите ?
Добивът на диаманти се състои от многостепенна верига на добив и дистрибуция:
- Проучване и изследване – на подходящите за добив места, локализиране на ценните кристали;
- Мина – Извличането от недрата на земята може да се случи по няколко начина – открит добив на повърхността (open pit mining); подземно (“hard rock mining”) – при дълбочина над 1 км. под повърхността на земята; крайбрежно и морско (напр. най-вече в Намибия) и занаятчийски (alluvial) – обикновено нерегулирано.
- Сортиране – Разпределяне на стотици и хиляди разновидности според качество, размер, цвят. По-ниското качество се използва в индустрията и строителството;
- Рязане и полиране – Диамантени центрове са Антверпен, Ню Йорк, Йоханесбург, Тел Авив. В такива центрове кристалите се разрязват в съответните форми и се полират, като се вземат предвид 4-те диамантени C “правила” или “критерии” – cut, color, clarity, and carat – рязане, цвят, чистота/прозрачност, карат. Оттук вече се разпределят към доставчиците на едро.
- Производство – Дистрибуция на едро;
- Търговия на дребно/ритейл – Краят на веригата опира до потребителя и неговия индивидуален избор.
♥ ♥ ♥
Въздействие на диамантената индустрия
Приходите на диамантената индустрия възлизат на милиарди (72+) долари… годишно. Най-големите пазари за такъв тип продукти са Щатите (50%), Япония и Италия.
Всички тези гореописани стъпки от производствената верига обаче имат своето огромно екологично и социално-икономическо въздействие. Ето някои от тях:
ENVIRONMENTAL IMPACT OF DIAMONDS
Нерядко се налага да се отклоняват цели реки, с цел извличане на полезните камъни от и покрай тях. Това, разбира се, сериозно разклаща местната околна среда и влияе пагубно не само на флората и фауната, но и на местното население, което е разчитало на този водоем от години. Такъв е примерът с река Одзи, основен приток на р. Сави в Зимбабве, повлияна от токсичните химикали покрай мината. В тази индустрия се използват немалки количества амоняк, които се разпространяват не само сред рибата, например, но и по въздуха.
В Сиера Леоне също се наблюдава обезлюдяване и сериозна ерозия на почвата, а когато минните дупки се напълнят с дъждовна вода, привличат насекоми, най-вече комари, които разпространяват малария и други опасни заболявания.
Когато една мина бъде разорана и експлоатирана докрай, тя се оставя на произвола. Почвата се уврежда и изтощава и не позволява последващото й третиране и обработване, не ражда и дива растителност.
Пресметнато е, че за един карат диамант се премахва около 250 тона почва, нужни са му над 450 литра вода, и произвежда приблизително 63 кг. въглероден диоксид. Ако един пръстен преди 100-на години е бил 0,3 К (карата) – сега стандартният годежен пръстен е около 1,25 К.
Виж още: Влияние на цветята и букетите – тяхната екологична алтернатива
♥ ♥ ♥
SOCIAL IMPACT OF DIAMONDS
Извън екологичния аспект, няма как да пропуснем и социалния – все пак двете неща вървят ръка за ръка.
Многомилиардната индустрия с добив на диаманти оставя и своя човешки отпечатък – дори и да не сте гледали “Кървав диамант” (2006), от заглавието още става ясно колко разрушително и емоционално може да бъде. Предполага се, че когато един бизнес или една индустрия е особено печеливша, това би могло да допринесе за развитието на определени държави, региони, до повишаване на стандарта на живот. Но….
Масовата ситуация е експлоатация не само на природните ресурси, но и на човешкия труд. Работници, принудени да работят за под 1 долар на ден, в лоши условия на труд, без необходимата екипировка, и изложени пряко на всички тези опасни химикали и странични ефекти. Не е рядка и картинката на деца, принудени да работят за още по-малко, от ранна детска възраст. Подобна среда е “чудесно” условие за разпространение на ред заболявания, вследствие и на лошата хигиена и начин на живот.
Осем от десетте най-големи държави, които добиват диаманти, се намират в Африка и околията – Демократична Република Конго, Ботсвана, Южна Африка, Ангола, Зимбабве, Намибия, Сиера Леоне, Гвинея. Не е рядкост в тази сфера да си говорим и за конфликти и размирици, териториални спорове. Сред диамантите възникват и термини и класификация/сертификация като “Conflict” и “Conflict-free” диаманти.
Виж още: Климатична справедливост и климатични бежанци
Разрушителни последици за околната среда и хората – болести, обезлюдяване и изселване, обезлесяване, ерозия, замърсяване – в комплект с размирици, детски труд и експлоатация на работната ръка – няма ли друг начин??
Днес ви запознавам с мойсанита – етична, природосъобразна и достъпна алтернатива на диаманта.
♥ ♥ ♥
Открит съвсем случайно от френския учен Henri Moissan (и носител на Нобелова награда за химия) в края на 19 век, при изследване на метеоритен кратер, мойсанитът (moissanite) днес е наричан “диамантът на бъдещето”. Естественият камък мойсанит е изключително рядък, затова в тази публикация си говорим за “изкуствения”, синтетичен и отгледан в контролирана лабораторна среда такъв.
- Този оптически аналог на диаманта е изключително достъпен – до 90% разлика в цената, в полза на мойсанита.
- При производството му няма копаене на мини – всичко се случва чрез “отглеждане” в лаборатория, което прави крайният продукт проследим, и с много, много по-нисък въглероден отпечатък.
- Не са използвани машини за изриване, не са нанесени непоправими щети върху околната среда. Не е замесен неетичен човешки труд, още по-малко детски. Работниците са професионалисти, към които се подхожда с уважение, и които те самите се отнасят отговорно към работата си.
- Мойсанитът е подобен на твърдост като диаманта, но липсват несъвършенства и потъмнявания. Не задържа отлагания и е лесен за поддръжка.
- По-висок коефициент на пречупване: При диаманта светлината подлежи на еднократно пречупване, докато при неговия еквивалент тя се отразява двойно. Към това ще добавя и че мойсанитът отразява цветно, докато диамантът – само бели отблясъци.
♥ ♥ ♥
Наскоро срещнах Secret Diamond Club – първият български бранд, който предлага бижута, инкрустирани с мойсанит. Бижутата им са изработени от стерлингово сребро S925 с допълнително родиево покритие – за повече блясък и превенция срещу окисляване, но звездата на купона са именно етичните кристали мойсанит. А Всички бижута SDC преминават допълнителни тестове за качество и контрол.
Защо “таен” и защо “клуб”?
Брандът е нов, нишов и бутиков, предлага малка селекция от ръчно изработени премиум бижута. Secret Diamond Club се стремят да формират общност около себе си – на хора с отношение към детайла, към красивото и етичното. При покупка на определен брой артикули пък ставате бронзов, сребърен или диамантен член на Клуба, с определени преференции като лоялен клиент.
Към всяка поръчка получавате освен сертификат за качество, още персонализиран сертификат за участие в Клуба и в томбола, както и сигничър талисман.
Аз се спрях на обеци Endless Summer, които съобразих с това, че зеленият цвят ще подхожда на максимална част от гардероба ми, и то не само по специални поводи. На кадрите виждате още: колие Ambra, пръстен Calypso и гривна Aria.
През април 2023 г. тече и SPRING SALE, в който артикулите са с 20% намаление, а моят код ви дава още 10% – т.е. общо цели 30% долу. Звучи добре, нали?
Надявам се, че днешният блог материал ви е бил полезен и интересен! Изпратете го на половинката си за намек или пък на приятелка, която обича бижутата и би го оценила. 🙂
♥ ♥ ♥
p.s Кодът е affiliate, т.е. използвайки го, ми помагате и на мен, тъй като получавам процент от всяка продажба. Благодаря ви за подкрепата! Още кодове за отстъпки, които можете да използвате свободно, ще откриете ТУК.
p.p.s Ако вече разполагате с диамантени бижута – не искам да ви стряскам излишно. Пазете си това, което имате. Знаете, че моята цел винаги е да изградим общество и общност от ангажирани и будни граждани, с осъзнати потребителски навици.
*Тази публикация е създадена в партньорство със Secret Diamond Club, всички мнения, впечатления и фотографии (на бижутата) са лично мои всички.
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast
Източници:
- Dr Oluleye, Gbemi – Environmental Impacts of Mined Diamonds , Imperial College London
- Diamond Facts, World Diamond Council – Diamond mining and the environment Fact Sheet
- Foundation for Environmental Security and Sustainability – Reclaiming the Land After Mining, 2007
- The Ohio State University – Diamond Commodity Chain