Колко са 1-2 кафета на ден? Ами колко да са малко? Кафепиенето е цяло изкуство. Кафеправенето – занаят. Някои дни едва отварям клепачи без наркоманската доза кофеин, други дни дори не се сещам за него. I believe in life after… coffee! Е, от почти година вече не започвам деня си без гореща вода с половин лимон. Без значение дали ще пиеш вода, чай, еспресо, лате или друго, време е да се събудим!
Поставям началото на една изцяло нова рубрика в блога: Rx4, Р на четвърта степен или както искате: Rada’s Reduce Reuse Recycle. Това бе идея за една доста дълга публикация, която, в крайна сметка, намери своите съмишленици, и моите размисли и страсти. В Rx4 ще ви представям аспектите на устойчивия начин на живот – от чашата, до гардероба и хладилника, и кой знае какво още.
Затова не е и случайно, че започвам от кафето. Денят започва с чаша течна магия, защо и рубриката да не стартира от тук?
Защото наглед най-обикновен навик, ежедневна дейност, която сме приели за даденост, всъщност е от жизнена важност за Земята.
В едно кафене за бързи напитки у нас се изразходват между 200 – 300 еднократни чаши на ден, тоест 2000 чаши на седмица, над 110 000 чаши на година. За 1000 заведения в страната, цифрата би била 110 000 000 на година.
Пием средно по 1-2 кафета на ден. Това прави 2 250 000 000 еднократни чаши за кафе в света. За ДЕН!
А колко време му отделяме? Не повече от 5-10-15 минути, нали? 5 минути, последвани от над 200 години бавно разграждане. Излишно е да изсипвам още факти и цифри, за да се обоснова. В момента цялото zero waste течение е толкова нашумяло, че няма как да му избягате. И аз не съм тук, за да навирам найлонови торбички в лицата на хората, а не е и нужно.
Щастлива съм, че имам платформа, в която да споделям личните си малки стъпки всеки ден. Кафепиенето е даденост, нещо, което правя дори в момента на писането на тези редове. Но колко му е да си вземем една бамбукова чаша или термос? Или една порцеланова за офиса, една от десетките, които приятели и колеги ти подаряват за всеки рожден ден. Обединихме сили с ентусиастите от групата Plastic Free Coffee Lovers и следим за conscious (“осъзнати”) заведения, които не само не ти се мръщят, когато помолиш да ти направят кафето в собствена чаша, но и те поощряват с усмивка, блага дума или дори отстъпка.
Не се лъжете, че поне хартиените еднократни чаши се разлагат и рециклират. Добре знаете, че ако сгънете парче картон и му сипете вода, резултатът ще е плачевен. Дори картонените чашки имат тънък предпаващ слой пластмаса, което, на практика, ги прави нерициклируеми.
Моята бамбукова чаша ме следва неотлъчно навсякъде из града, дори напоследък, когато избирам ходенето пеша от и до нас пред колелото и метрото. На снимките отново сме заедно и отбелязваме поредния слънчев ден из софийските улици. Понякога дори не купувам капучино от доверените кафетерии – правя си вкъщи, свалям музика от Spotify според настроението, и с бодра крачка се отправям към красиви и не толкова красиви улички и сгради из квартала и центъра. И знам, че чашката ми няма да иде в боклука, след като стигна.
Да, ама като ожаднея навън и съм on the go, къде да го диря тоя бамбук, ще кажете вие? Има едни симпатяги – biopak – които внасят чашки и прибори за еднократна употреба, които само наглед са пластмаски. При тях слоят, защитаващ картона от намокряне, е от PLA – биополимер от царевично нишесте, който позволява безпроблемно разлагане и компостиране, дори в домашни условия. Плюс това работят с много заведения в столицата, което според мен дава сравнително точна представа за това до колко са напред в “осъзнаването” си определени локации.
Няма да ставам от онези досадни хора в аргументацията си, обещавам. В страните от третия свят, на хората, които произвеждат кафе, им се заплаща под долар на ден? Статистиките, които разгледах, показаха, че в България се изпиват средно по 2,9 кг. кафе на човек годишно. Е, далеч сме от финландците, които бият с техните 12 кг., та дори не сме в топ 20. А знаете ли, че Хамбург, забрани използването на кафе капсули в общинските сгради, именно заради излишния отпадък, а във Великобритания предложиха наскоро “данък лате” – такса от 25 пенса (около 55 ст.) за всяка еднократна чашка?
В този ред на мисли, с Cush и Mo•tif и ви каним на една по-различна изложба. Бях ви разказвала за @Coffee-by-coffee – смислен и естетически издържан фотопроект, който най-добре онагледява колко точно са 1-2 кафета на ден. Всеки ден от 2016 г. насам Ники (Николай Стойков – n.i.k.y.s) заснема всяко кафе, което пие. Заедно стартират кампания за намаляване на използването на чаши за еднократна употреба и повишаване на информираността относно произхода на кафето.
Защото всяко кафе носи отпечатък. Не само върху току-що изгладената ми бяла риза рано сутрин. Ежедневното удоволствие, което Негово величество Кафето ни доставя, не е причина да замърсяваме?
До 30 юни посетете Pop-up магазина на документалния проект – мястото е MOVE.BG (ул. Сердика 20, до Дом на киното), и там ще намерите снимки, тениски, чанти и специални подложки. И аз си имам, и ако не ми вярвате, ще ви снимам! Принтовете на чантите са в лимитирана серия продукти на Cush.Be, като всеки от тях е с уникална снимка, и се произвежда само в 1 брой за продукт. Научете повече тук и в събитието тук.
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram