Може би знаете, а може би само подозирате покрай името, че блогът започна като мой опит да разчупя предразсъдъците, свързани с пазаруването секъндхенд и осъзнатото консуматорство, докато сме облечени стилно или сме обзавели дома си по наш вкус. Започна от там, че разказвах на приятеля си неща, свързани с пазаруването по “вторите” – кога, как, защо, ама колко, които аз през годините съм приела за даденост, а той ме окуражи да ги споделя. (Вж. SecondHand: 10 причини защо не)
Връщам се към любимата ми тема за дрехите втора употреба и обещавам да съм по-постоянна в това – нищо че всичко друго е някак свързано! Днес гостувам на Contour Second Hand, които ме поканиха в базата си и на драго сърце отговориха на всички мои въпроси. Поназнайвах, но не подозирах какъв точно маршрут изминава една дреха, за да достигне до магазина или кошницата ни. Поне във всяка държава това е близък, но все пак различаващ се процес, обвързан с логистика и организация на бизнеса.
Затова и днес реших да ви разкажа какъв е пътят на находките, които си откриваме он- и офлайн през най-големите секъндхенд търговци по нашите ширини, за да се озоват тук.
♥ ♥ ♥
Contour ми разказват, че преди да отворят онлайн магазина си, дълги години трупат опит (и все още е така) в магазини Мания, любими на всички нас. Започват, оказва се, с магазин, от който аз пазарувах доста дълго време, защото бе близо до вкъщи, но много бързо се разрастват, ориентират се към франчайз модела. Вдъхновението за онлайн магазин получават след пътуване до САЩ.
Именно от Щатите идва голяма част от стоката у нас – в големи молове са сложени контейнери, които имат датчици, които подават сигнал кога е време да мине камион да събере стоката. Не е за подминаване фактът, че наша, българска компания пробива на американския пазар и създава отправна точка за екологичния кръг на текстила.
Дори само от филмите сме наясно с американското свръхконсуматорство и тяхната невиждана способност да трупат дреха след дреха, и то в пазарски колички. И, както можете да предположите, тези дрехи не се носят, и бързо отиват в контейнерите, защото количествата са толкова големи, че дори не им е разрешено да ги изхвърлят просто така, на улицата. От Америка не идват чак толкова качествени брандове, но пък за сметка на това запазени и често с етикет.
От Скандинавските страни пък компенсират липата на изобилие от летни стоки, с хубава стока заради високия си жизнен стандарт. Най-важното в събирането всъщност е районът, в който това се случва – ако кварталът е богат, то тогава се предполага, че и стоките ще са по-скъпи, по-качествени и маркови. Тук най-продавани, а и най-много като количество, са H&M. Учудвате ли се? Аз не. А пък най-запазени по правило са официалните панталони, ризи и други, тъй като се носят по-рядко и с повод – особено мъжките.
Пътят на стоката има 4 цикъла: събиране, обработване (сортиране), продажба и рециклиране
Секъндхенд в България има вече повече от 20 години, а именно Мания е един от първите, когато започва с гараж във Варна. Морската столица е и централно пристанище, до което достигат контейнерите, пълни с оригинал (така се нарича всичко събрано). Самата тенденция за дрехи втора употреба се появява след Втората световна война, но за история ще ви разказвам друг път 🙂
Въпросните оригинали идват от държавите с висок стандарт, минават през такива като нас – със среден, и където съществува такава търговия, и отива към третите страни. В нашия случай – Африка, Индия, а в Щатите – към Коста Рика, Мексико.
Нека се върна към първите стъпки:
Самото сортиране се случва в бази на холдинги (напр. Eurotex), които продават на отделните търговци (в случая – Contour, но и други). В тези бази има поточна линия, където хората са обучени да разпределят идващата стока в различни чували според вида и сезона. Но отново зависи и от политиката – например когато е наличен и онлайн магазин, съществуват две отделни ленти, като стоката за онлайн магазините е едва 10% от всичко получено от контейнерите. Служителите внимателно преглеждат и преценяват, а чувалите пред тях са с различен цвят, който им служи за ориентир – например отделно обувки, отделно три за дрехите: син – пролет и есен, жълт – лято, бял – зима.
Според статистиката на Евротекс, месечно се обработват над 900 тона дрехи в базите им. При първичното сортиране се разделят на няколко основни групи артикули, а при вторичното дрехите вече се обособяват в над 250 вида артикули – тънки и дебели якета, елеци, тънкии дебели пуловери, тежки завеси, покривки и какво ли още не.
В първия етап на сортировъчния процес, оригиналът се разпределя на основни групи артикули, като: връхно облекло, тениски, ризи, детско облекло, домакински артикули, обувки и т.н. Във втория етап на сортиране или т.нар. вторично сортиране, всяка група се разпределя на конкретни артикули в едно от 4-те основни качества.
♥ ♥ ♥
Съдържанието се разпределя на категории: екстра, крем, първо и второ качество.
Докато при онлайн продажбите се включват първите две, и много рядко третата (първо качество). Това си го обясняваме много лесно, защото всички знаем, когато ходим да си ровим в някой магазин – тогава с лекота сами преценяваме дали евентуалното петно ще се изпере, дали дупчицата ни пречи и дали е видима, и дали скъсаното копче може да се замени. Докато при онлайн търговията такива “недостатъци” не се допускат, защото всеки дефект прави артикула непродаваем. Вие бихте ли си купили, макар и маркова, “дамска чанта със скъсана дръжка”?
След като обучените служители са разпределили стоката, друг я стандартизира за продажба – например 15 кг. чувал. Заблуда е, ако си мислите, че стоката се избира ръчно и лично от продавачите (всеки е отделно юридическо лице) – те закупуват например 1 тон, но разчитат на каквото им се падне. А онези, които купуват стока, за да я препродават, се наричат “прекупвачи”. Някои вносители продават и на бройка, но политиката им е такава, че не можеш да си купиш само един вид, например дънки, а балансират и с тениски, ризи и т.н.
В самите магазини пък следва вътрешно разпределение и от екипа – спрямо вид, цвят, сезон и т.н. Въпрос на лична преценка и стратегия за продажба е да се изгладят и хигиенизират дрехите, да им се придаде стайлинг – тъй като стоката идва в чували, нормално е да е нужен допълнителен труд по привеждането им във вид, който ще ви я “продаде”.
От всичко, събрано от контейнерите, за продажба отиват 40%, а останалите 60% – за рециклиране.
А както споменах – 10% от тези 40%, са с най-високите стойност и качество. И именно това разпределение на процентите оскъпява крайния продукт., но се имат предвид и вложените ресурси, работна ръка, куриерски услуги и опаковъчни кутии или материали. (Например в момента цената е 14 лв./кг, но когато се изхвърлят тези 30%, цената става 17 лв., и то без ДДС . Т.е. само докато стигне до нас, една тениска сама по себе си вече струва 3 лв.)
Вълнуващо бе посещението ми в базата на Contour, където надникнах не само задкулисно, но останах и приятно изненадана от свежия ентусиазъм, който работните калинки внасяха в склада. Организацията определено бе нещо, за което рядко се замисляме – просто защото не е пред очите ни. В склада имаше както хора, които гладят и подреждат, други описват, подреждат в кутии, така и трети и четвърти, които снимат върху манекени, и др. В някое от следващите ми блог включвания ще ви заведа и в тази кухня 😉
След като магазинният живот на дрехите приключи (било то седмица, две седмици или месец), остатъка намира същата съдба като споменатите негодни изначално 60%. Стоката се прекупува обратно, но на пъти по-ниска цена, в стотинки, и се препродава пак за стотинки на държавите от третия свят. На някои места, оказва се, дори няма значение дали обувките са в чифт – стига да са един и същи размер!
Докато същестува и практика да се отделят памучните материи, които се продават на килограми на автосервизи и фабрики – за парцали, то в Африка остатъкът от ненужните текстили често остава за направата на пластмаса, което спестява правенето на нефт.
Като човек, който не борави с тази материя, ми бе интересно да разбера и как, аджеба, определяш какво количество да поръчаш? Има няколко показатели – единият е спрямо продажбите ти – през изминалата седмица, през същата седмица изминалата година, и спрямо усета, който трупаш с времето и опита; а дугият – цената. В секъндхенда оборотът се разделя на всичките, общите килограми. Интересен икономически феномен (но логически, като се замислиш) е фактът, че кривата в този бизнес върви наобратно на обичайното, и много циклично. Когато хората са финансово добре, предпочитат да пазаруват в моловете, а когато е налична криза – бизнесът с дрехи втора употреба е във възход.
♥ ♥ ♥
Дори след 4 цикъла, които са проследими и много човешки труд е впрегнат в процеса, отново ми се струва невероятно как една находка стига до ръцете ни. Онзи пуловер, който обожаваш, или пък перфектните дънки, които най-накрая си открил, и редуваш с готината си зимна екипировка. Да попаднеш на нещо готино за теб, в правилния момент, на правилното място… е едно особено чувство, което само докосналите секъндхенда могат да припознаят. Е, в наши дни сме изключително улеснени от технологиите и лукса да си имаме дори онлайн магазини за втора употреба дрехи, чанти, аксесоари, книги, мебели, музика. Като добавим и екологичната стойност в спестяването на някоя и друга покупка (или повече) на нова стока чрез вдъхването на нов живот у старата… 🙂 Надявам се в днешната статия да ми простите известното отсъствие, и да сте научили нещо ново, което да избистри представата по темата. А вие продължавайте да ми пращате находките си, защото ми е интересно!
Ще продължим темата във всеки отделен етап, и ще отговаряме на всички ваши въпроси около процеса, а и не само.
* Публикацията е в партньорство с Contour Second Hand
Открийте ги на contour.bg / Facebook / Instagram
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube
