Black what? Черен петък ли било? По темата за намаленията и безразсъдните покупки, гостувах на @zerowastechallengebg и приказвам за basic палитра, капсулен гардероб и смисъла на дрехите и какво е стил за мен изобщо.
Няма да изпадам в детайли за безразборното пазаруване и фалшивите промоции – изненадана съм колко апела срещнах от познати и непознати из мрежите за осмислени покупки и правилно приоритизиране.
Изразът “black friday” обаче у мен подбужда едни други размисли – за black sheep.
Знаете, че любимото ми животно е овцата (дъъъ), но и изразът за черната овца – бунтар винаги ми е допадала особено много. Затова и от малка харесвах песента на Ахат.
Израснах покрай поети с китари, палатки, фестивали и купони с мнооого и все шумна музика. Впоследствие ие баща ми ме научи в конкретики на рок музика, а аз започнах да се самообразовам. Винаги съм била възпитавана, че чалгата е “лоша музика”, и до сега изпитвам такава неприязън, че чак съм склонна да агресирам. На повечето хора след втората чаша чалгата не им пречи – на мен ми пречи двойно повече, хаха.
Та, първият ми голям концерт бе AC/DC на Националния стадион (14.05.2010), малко след това – Slayer и Metallica (22.06.2010), докато в момента концертите зад гърба ми са толкова много – стотици, че още през 2012 престанах да помня датите им… Неща като Whitesnake ми бяха “лекички” и са самообразовах на тежка музика – така че Slayer е най-любимата ми метъл група, а в поджанровете мога да се лутам много.
В тийнейджърските си години, които всъщност не са чак толкова отдавна /просто твърде много неща се случиха/ – наистина бях черна овца. Не само защото не носех друг цвят освен черно, и не само защото косата ми винаги е била “златно руно”.
Концерт след концерт, група след група – училищните купони и забави ми бяха толкова далечни: съвсем други неща ме вълнуваха. Няколко години пишех за специализираната медия Metal Hangar 18 , благодарение на която съм срещнала най-големите за мен музиканти, слушала съм музика месеци преди официалния релийз, интервюирала съм същите музиканти в бекстейдж. Размечтах се….
Та, благодарна съм за този опит! Нищо, че се качвах на главите на хората понякога. А защо Black sheep of the family? Все наопаки и с рогата напред: като започнем от това, че отидох да уча мъртви езици и история, вместо френски език като останалата част от фамилията. Че покрай тази музика, която отчасти ме е изградила като личност, черното (което не било цвят) все още е преобладаващ цвят в гардероба ми. Трябваха ми дънки? Дават ми пари, аз си купувам червени и зелени джинси. За имения ден баба ме праща за ботуши? – Рада отива в Camouflagebg и си купува мъжки военни кубинки.
Бях дама на бал – готическа рокля с черепа и гроба на Едгар Алан По, а вместо мантото, което трябваше да си купя – отново разочаровах, с кожено яке. (Което, впрочем, носех съвсем до скоро, няколко години!)
Тази екзалтирана мода напоследък по кубинките ми припомни за моите изстрадали такива, и за още няколко чифта, които все още пазя. Усмихвам се на тези хайпнати момичета и ми става мило, носталгично. Може би ще си направя фотосесия с тях (кубинките).
Същите тези кубинки носех на – 20, и на 40 градуса – съчетавах ги с къси, ръчно изрязани панталонки (so thrash metal, much 80s), но и с дъъълго, влачещо се по земята палто. Същите тези кубинетки бяха част от “цивилното” ми облекло, когато веднъж имах концерт в Народното събрание и само трябваше да ги сменя с токчета. Да, ама металдетекторът ги засече (имат метално кубе) и ми ги взе охраната, та трябваше да ходя боса, защото килимите на НС са мекички и не стават за токове.
На училище ходех с корсети и блузи с дантели, и с истински военни мешки вместо чанти или раници. Едната даже си я купих за 5 лв. от военна сергия на Женския пазар. Приготвях се за друг мой концерт, и облякох ленен потник от мама, и сини дънки – нещо съвсем casual, с което ще ме видите доста често сега. А майка ми тогава ме спира в коридора вкъщи и пита “Маме, това ти ли си?! Много си хубава!!”.
Всички тези метълски-related радини вълнения ме връхлетяха напоследък, защото през идната седмица ще изнасям лекция в София. На 27.11, в бар Барабар, ще бъда част от “Докторантски чай” и ще говоря по темата, на която ми беше дипломната работа преди 4 години: “Фолклорния влияния и елементи в метъл музиката”. Входът е свободен, интересът е голям, така че ще се радвам да ви видя там! (edit: Хехе, даже рима ми се е получила!)
Нищо че след този труд до толкова ми омръзна от тежък саунд, че спрях тотално да го слушам. На 17-18 вече започнах да “прехождам” към цветната гама, залагайки първо на сивото – все още твърде любим цвят. Хем е черно, хем е бяло – хем е тъмно, хем е светло. Визията тук е вдъхновена от любимите ми неутрални цветове, когато не съм заета да се сливам с падащите листа навън.
Какви бяхте вие като тийнейджъри? Как се обличахте и има ли други черни овчици наоколо?
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram
* Photos : Sunny Day
*Location: Jasmine Gastro bar
*Thrifted outfit: Cheap Monday jeans, Nike Air Max sneakers, Atmosphere sweater (Frida shop)
