Екологичен отпечатък на фестивалите и добрият пример в България
Имало едно време, през девет планини в десета, едно необикновено място. Стъпиш ли там, битовизмът остава на заден план, намираш нови приятели и придобиваш нови умения. В паралелния свят на Meadows in the Mountains всеки е нарамил канче и термос, и това е най-нормалното нещо на света. Там пластмасата просто не съществува.
В началото на юни “сефтосах” посещението си на този скътан фестивал в Родопите, за който обаче бях чувала тооолкова много. Знаех, че макар музиката да не е точно моята (електронна), то хората са много “наши”, и че наистина фестивалът е пионер откъм устойчивост и природосъобразни практики в събитийния сектор.
През 2007 г. майката на Бенджамин, създателя на фестивала, се мести със семейството си от Англия – в България. Тъй пък се вдъхновява от безкрайните поляни, за да събере приятелите си за пръв път на купон на открито през 2012 г., заедно с брат си. Днес Meadows in the Mountains вече е еволюирал, и събира хиляди посетители от десетки националности, много от които пътуват отдалеч, та чак до с. Полковник Серафимово, Смолянска област, за да се потопят в атмсоферата. Понякога е наричан “българският Burning Man”, тъй като не става въпрос *само* за сцени с музика и танци до зори, а говорим за цялостно общностно усещане и множество малки детайли.
Фестивалът определено раздвижва района и дава възможност на местните да участват в организацията, като например отдават къщите си под наем, или организират транспорт. Ние също отседнахме в къща (не на къмпинг), и усещането е сякаш си на гости на приятел. Много от чужденците, които посещават фестивала, съчетават идването си до България и с посещение на София, Пловдив, Търново – дали преходи в планината, архоеологически забележителности или просто опознаване на бълканската култура.
Част от нещата, които MM правят в посока еко-вдъхновение, е насърчаване на споделеното пътуване или дори пътуване с влак до България, в замяна на безплатни фестивални пропуски (кампанията Train Not Plane)
Екологичен отпечатък на фестивалите
Всяка година милиони посещават най-различни концерти и фестивали по цял свят. Транспортът до там е един немалък фактор, който създава огромни количества емисии (не само от посетители, но и от артисти, екип, техници, изложители и така нататък) Захранването на фестивалите на открито и снабдяването с техника и стока генерира над половината % от емисиите, свързани с фестивал X или Y. От Powerful Thinking са изчислили, че около 5 млн. л. гориво се използва годишно само! на UK-ските фестивали и събития.
Присъствала съм на фестове, които завършват с празнични фойерверки – нещо, което плаши не само малки деца, но и бездомни, домашни и диви животни, като същевременно създава и наситено замърсяване на въздуха. Към фойерверките ще добавя и голямото шумово замърсяване, което се случва покрай усилената музика на всяко събитие от този сорт.
Що се отнася до отпадъците, десетки хиляди тонове идват от различни чашки, чинийки, прибори, сламки. Фестивали с огромни мащаби и популарност като Coachella генерират по над 100 тона отпадък на ден! Дори през далечната 2009 г., Glastonbury е генерирал над 70 тона отпадъци от еднократни посуди, бутилки и кенчета, и отделно близо 200 тона от компостируеми отпадъци.
Към потребителския отпечък ще добавя и закупуването на фестивално облекло, обикновено от веригите за бърза мода, което, в крайна сметка, не ни влиза в употреба често; както и всякакви брокати и пайети, които не могат да се рециклират.
Виж още: Музей на устойчивата мода в Амстердам
Положителният пример на Meadows in the Mountains
Радвам се, че Meadows in the mountains се случва у нас, за да зададе тон на бъдещето на фестивалите, не само у нас, а навсякъде. Ето какво се случва на терен, за да намалят своя (и този на посетителите) въглероден отпечатък:
Забранена е еднократната пластмаса!
Може би за пръв път не се почуствах аутсайдер, задето си нося чаша и бутилка навсякъде с мен. На входа проверяват багажа и всяка пластмаса остава отвън. Вътре можеш да си наливаш питейна планинска вода безплатно (!) от някое от многото кранчета, а пък металните канчета и термоси можеш да пълниш на бара я с кафе, я с просеко или бира.
Най-удобният аксесоар тук е карабинерът – дава ти доза свобода, за да окичиш устойвите си приятелчета и да са ти свободни ръцете. За останалите – има плетени чантички за бутилки, които се продават, how cute!
Ако пък не разполагаш с чаши, бутилки и съдинки за многократна употреба, можеш да си вземеш фестивален мърчъндайз, и по този начин да си грабнеш малко по-нетрадиционен сувенир. А да, има и портативни малки пепелници, за да не вървим върху пътеки от фасове, както на много други места.
- Огромни чували за мнокократна употреба те насърчават през няколко метра да изхвърляш отпадъците си разделно, особено ако си изложител.
- Няколко компостера са на разположение, за да оставиш остатъците си от храна, като ги покриеш със слама. Повече за процеса на компостиране съм ви разказвала тук.
- Освен да отседнеш в някоя от селските къщи или в Смолян, на място можеш да къмпингуваш с осигурени палатки или да си носиш и опънеш своя.
- Можеш да използваш топли душове, като на входа обаче проверяват дали използваш чиста, натурална козметика и шампоан, тъй като водата след това се преизползва за поливане. Самите душове пък са затоплени чрез натурален процес на компостно затопляне, който позволява нагряване до 90C. Осемте фестивални душа генерират над 10,000 литра вода на ден! Изплозва се и силата на слънцето и соларното затопляне.
- Тоалетните са външни, дървени, разделени (до колкото е възможно) за малка и голяма нужда, а при женските има няколко, които улесняват използването им по време на менструация, тъй като има вътрешна чешмичка за поддръжка на менструални чашки при нужда. Тоалетните не са с казанчета или химически, а компостни – използват се трици и пясък, за неутрализиране на миризмите и балансиране на процесите.
След фестивала “материалът” се използва за наторяване на дръвчетата, които организаторите засаждат, за да облагородяват местността. И да намаляват цялостния отпечатък на фестивала.
- Както споменах по-горе, организаторите насърчават придвижването до България и Полковник Серафимово със споделен транспорт или влак, чрез кампанията Train Not plane.
- На уебсайта на Meadows in the mountains има информация и полезни връзки за изчисляване на отпечатъка.
- Можеш да бъдеш себе си или да се премениш като никъде другаде – дрескодът е хипи, бохо, цветен и усмихнат. Това най-често става чрез подкрепа на местни (където и да си) втори употреби и винтидж магазини за дрехи и аксесоари.
Виж още: Подкаст епизод за пътят на дрехите втора употреба в България
- Може да идват хиляди хора, но пък фестивалът се простира на голяма площ, и навалицата не се усеща (Е, може би само по изгрев на Sunrise Stage-а). През деня има всевъзможни занимания – йога, медитации, масажи, лекции, та дори уроци по народни танци за чужденците. Аз се бях записала на работилница по събиране на клони и плетене на кошници, но лошото време в този ден попречи на провеждането й.
- На разположение има и десетки магазинчета за ръчноправени стоки като бижута и козметика; както и храна и напитки от всякакво естество – родопски млечни продукти и традиционни български ястия, квасена пица, веган кухня, пермакултурен брънч, смути бар, специално кафе и устойчиво какао… За всекиго по нещо, както се казва.
Четири музикални сцени, на които се дава поле за изява на ъндърграунд артисти и dj-и.
Скрит из тайнствените гънки на Родопа планина, Meadows in the mountains лесно може да те плени и омагьоса. Аз определено се чувствах в свои води, и макар и само за 3 от 5те фестивални дни, си тръгнах вдъхновена и зарадена – не само заради срещата с приятели, а и заради положителния еко “полъх”, какъвто не съм виждала другаде!
Малко логистични подробности:
Има организиран транспорт от летищата в София/Пловдив до с. Полковник Серафимово; има shuttle bus-ове, които се закупуват допълнително, и които се качват от самия център на селото до входа на фестивала. Има и таксита, които извършват превози от София или пък Смолян, който се намира на около 20 км.
От паркинга на бусовете на входа, до поляните на фестивала са около 10 минути по баир. Тоест куфарите не са добро решение, само раници. Носете си удобни обувки, за предпочитане туристически и непромокаеми, както е по-дебели дрехи, защото нощно време в планината си става студено.
p.s. Датите за 2024 г. са 06 – 09 юни, а билетите са вече в продажба. За нашата публика билетите в лева можете да следите българската фейсбук страница на Фестивала.
*Този материал е изготвен в партньорство с Meadows in the Mountains. Всички мнения и снимки са мои.
