Свикнали сме да се информираме за почиствания на плажове, планински пътеки и междублокови пространства, а методът на Мари Кондо за подреждане и разчистване на дома от всяка излишна вещ придобива все по-голяма популярност. Минимализмът отдавна вече не е нещо непознато и неразбрано. Но какво се случва, ако оставим настрана всичко материално и физически изразено, и се обърнем към дигиталното, виртуалното?
Онзи ден, докато подреждах една от няколкото си електронни пощи, се вдъхнових да ви разкажа повече за нашия дигитален отпечтък. Добре де, колкото и хубаво да звучи като термин, всъщност зад “digital footprint” стои понятието за това, че каквото и правим онлайн, то остава и може да бъде проследено. Така че темата ще я наречем другояче – дигитална чистка, digital cleanup. (Да не се бърка с digital detox* или e-waste**) Сблъскваме се и с термини като internet pollution, дигитален боклук.
Неразривно свързани сме с интернет. Ето, дори сега, докато четете това. Или докато слушате някой епизод на подкаста, докато се разхождате. Скролваме в социалните мрежи, пишем имейли, присъстваме на онлайн конференции, пазаруваме виртуално дрехи, мебели, храна. И в това няма нищо лошо – живеем на висока скорост, с динамика, която ежедневието на 21 век ни задава.
Но все си мисля, че не е излишно да практикуваме и осъзнатост в онлайн живота си. Например:
- Да подбираме какви медии четем, гледаме и слушаме;
- Да инвестираме времето си в качествено съдържание, което ни дава добавена стойност и изгражда критично мислене у нас.;
- Да се заобрадим със стойностни хора, с които вибрираме на една честота.;
- Да следваме само такива хора, които внасят доза позитивизъм в ежедневието ни, а не ни карат да се чувстваме нищожни, непълноценни и недооценени.;
- Да позволим на интернет да бъде наш приятел, а не враг или чужденец, който говори на неразбираем език.
Какво общо има темата за опазване на околната среда тогава?
Хем има общо, хем е доста абстрактно. Ако ти самият вече си избрал да използваш онлайн пространството, за да се информираш за проблемите с околната среда, и искаш да бъдеш част от промяната – мога само да те поздравя, че не си губиш времето! И все пак, има куп неща, които можем да правим за нашия Дом, без дори да осъзнаваме, че му помагаме. Както, съответно, може да не разберем, че му вредим.
Статистиките сочат, че близо 4% от парниковите емисии идват от технологиите. Спам съобщенията генерират приблизително 0,3 гр. CO2, а ежедневните ни имейли – по около 4 гр. въглероден диоксид.
“Ако интернет беше държава, щеше да бъде шестият най-голям ползвател на електричество на света.” , твърдят Greenpeace още през 2017 г.
- Имаше един лаф, че едно време семействата са си правели по една фотография на година за спомен; или че прекарват 1 цяла ваканция с 20 кадъра на лентата – а сега 20 кадъра не са ни достатъчни, за да нацелим “правилната” позиция на тялото за перфектното селфи. Сигурна съм, че в библиотеката на телефона ти – съответно и в google photos, apple cloud и т.н., където се синхронизират, имаш безброй еднообразни снимки, които всъщност едва ли ти трябват всичките. Изтрий дублиращите се кадри, обработените/необратоните кадри и видеа, всичко разфокусирано или случайно попаднало. Имай облачна услуга, на която имаш доверие, но не забравяй и добрите стари харддискове и флашки.
- Направи една генерална чистка на електронната си поща. Не говоря само да подредиш писмата си по папки, но и да отделиш достатъчно време, за да я “олекотиш”. Наистина нямаме нужда от поредният спам, “Ок, благодаря”, или “Получих файла” имейл. – Този тип комуникация само задръства пощите ни, кара ни де се губим из комуникацията, а на заден фон продължава да си товари някакви сървъри някъде по света. Цялото това течение наричат “пасивно замърсяване”.
Средният потребител получава над 2500 нежелани имейла. Около 32 трилиона спам съобщения биват изпращани всяка година, което, грубо казано, води до 20 млн. тона CO2.
Изтриването на дори 30 писма може да “спести” 222 Wh, или иначе казано – енергия, достатъчна да захрани една енергоспестяваща крушка за денонощие. Съхраняването на 1 ГБ имейли използва 32 kWh, а експертите дават за пример, че толкова енергия е необходима за използването на кухненска фурна в продължение на 10 часа.
Дори един бърз Google Search също има своя “отпечатък”, така че ако не можем да живеем без търсачки, можем да се опрем на Ecosia, например.
- Горното важи и за безбройните бюлетини. Знам, че имейл нюзлетърите са един добър и издръжлив маркетингов подход, особено когато като клиент искате да получите едни 5-10 % отстъпка от онлайн магазин. Бюлетините наистина са чудесен вариант за резюмиране на най-важното по определени теми… Но разглеждайки от моя блогърска гледна точка, и покрай работа, процентността на реално отворени писма е плашещо ниска. Може би само половината от абонираните.
Не казвам да спрем да пишем, пращаме и получаваме бюлетини. Напротив! Просто напомням да се заобикаляме от наистина качествени за нас самите канали на информация и да отсеем само онова, което ни е нужно и важно. (Защото пък когато в пощата така или иначе има хиляди писма, дори въпросното важно се слива с останалия mail junk, нали?) Не е нужно да се отделя безкрайно много време на тази дейност – просто когато нежелан имейл бюлетин попадне в полезрението ти, един unsubsribe в дъното му отнема буквално секунди – просто се случва поетапно.
(Проучвайки днешната тема, попаднах на приложението Unroll.me, което върши работата по отписването от нежелана поща вместо нас. Друг подобен вариант за gmail/outlook/iCloud/Hotmail пък е френското CleanFox)
Едно намигване, че ако следвате даден малък или голям бранд в някоя социална мрежа, може би не е задължително да получавате идентична информация И в пощата си. Също, ако като мен имате няколко електронни пощи през годините, разграничете предназначението им. Така ще ви е по-подредено и лесно за организация – работа, фрийленс проекти, абонаменти, потребителски за сайтове и социални мрежи…
- Дигиталната чистка може да се приложи не само към имейлите, бюлетините, файловете и снимките, но и към програмите и приложенията на телефона или комптютъра. Почти съм убедена, че всеки има на смартфона си по някоя зарибяваща игра, която по една или друга причина не е пускал от месеци насам. Или пък някое приложение, което си изтеглил и не си отворил след това.
Ако пък темата ти е интересна, надникни в статията за ЗЕЛЕНИ МОБИЛНИ ПРИЛОЖЕНИЯ
- От време на време не е излишно да хващаме дигиталната метла и в социалните мрежи. Аз лично съм unfollow-нала доста от приятелите си във фейсбук, и съм оставила само най-близките си хора да ми изскачат във фийда. Не се сърдете, просто работата ми е свързана с комуникация със стотици хора, а е ясно, че нямаме физическото време да проследяваме детайлно какво и къде ги върши абсолютно всеки наш познат, съсед, съученик, далечен роднина на приятел и така нататък. Тези хора продължават да бъдат в листата ти с приятели, и са си там, ако имаш нужда да ги провериш, да се свържеш с тях и др.
- Отследвала съм и един куп фейсбук страници, които също заемат ненужно много място във фийда ми. Хора, които не ми носят наслада и полезна информация, или усещам, че ме натоварват – също нямат място в потока ми от съдържание в инстаграм. И тук може би не говорим толкова за въглеродните емисии и натоварването на сървърите, колкото натоварването на нашето ментално и емоционално състояние. А то също е част от по-лекото усещане, което гоним.
Виж още: Зелени предизвикателства, в които да се включиш
- Нека си го кажем, и аз съм почитател на Netflix, Spotify и т.н. И съм наясно, че тази стрийминг практика също произвежда емисии (изчислено е, че видеата онлайн генерират над 300 млн тона CO2 годишно); и че е парадоксално да го казвам точно аз, която има свой собствен ежеседмичен подкаст. Но ето тук се намесва балансът – нека не изпадаме в крайности, и нека практикуваме осъзнатост! Не да пускаме нещо да “шуми” на фон, и да не сме “там”. Да подбираме аудио и видео съдържанието, което поглъщаме, така че то да ни носи забавление и наслада, но и добавена стойност. И разбира се, да не забравяме, че най-хубавото прекарано време е извън мрежите. С приятели на бордови игри; с любим човек на театър или (малко) кино. Знаете, че съм и фен на гламофонните плочи и държа да имам любимите си албуми и на физически издания, за да мога да им се радвам дълго, а и поколението след мен – също.
34% от световното видео стриймване идва от плаформи като Netflix, Amazon Prime и др., 27% – от порното, 21% от YouTube, 18% – от видеата в социалните мрежи. Покрай част от споменатите “атракции” тук се присетих за една акция на PornHub за най-мръсното порно на света. Научете повече за акцията тук.
Зароди се и един термин – digital sobriety – или дигитална трезвост/трезвеност. Иде да рече, че трябва да насочим вниманието си към по-осъзнато, отговорно и разумно потребление на интернет света, как да го използваме устойчиво, а не да го “режем” напълно. И без да попадаме в плен на дизайна на някои платформи, създадени да ни пристрастяват и преобразяват.
Струва ми се, че за тези теми не се говори достатъчно. Че минава покрай нас и не се замисляме, че освен модата, козметиката и храната, които консумираме, значение има и онлайн съдържанието, което буквално ни залива отвсякъде. Не искам да ви отказвам от социалните мрежи или да ви карам да забравите имейл комуникацията (за мен тя остава най-практичното и професионално нещо), а просто да поспрем за момент и да осъзнаем, че и онлайн действията ни имат значение. И то както за нас самите отвътре, така и за планетата ни. Просто да бъдем селективни и критични!
p.s. И не забравяйте да си изключвате техниката от контакта, когато не я ползвате.
*Дигитален детокс – Добър подход за заземяване; да се отдалечиш от дадена социална мрежа, от която си се пренаситил, или изцяло от смартфона си, за определен ден от седмцата, за цял уикенд, месец или повече. Няма правила!
**E-waste/ Електронни отпадъци – По темата сме говорили вече в ей този епизод на подкаста, когато ми гостуваше Даниел Костов от Екологика България. Електронните отпадъци представляват почти всички водове техника и ел. уреди, които са вече ненужни, които обаче съдържат опасни материали и трябва да бъдат третирани и рециклирани по по-специфичен начин.
Източници:
- BBC – Smart Guide to Climate Change: Why your internet habits are not as clean as you think
- Centre de Cultura Contemporània de Barcelona – How Polluting is the Internet?
- https://www.digitalcleanupday.org
- Greenpeace – How Clean is Your Cloud? (2012)
- International Energy Agency – The carbon footprint of streaming video: fact-checking the headlines – Kamiya, George (2020)
- Ledger, Florenne – Digital Sobriety: How the Internet is Harming the Environment
- The Shift Project – “Deploying digital sobriety”
- The Shift Project – “Climate: The unsustainable use of online video”
- The Shift Project – Did The Shift Project really overestimate the carbon footprint of online video?
- The Guardian – “What’s the carbon footprint of … the internet?”
thrift sheep
Последвай ме: Facebook // Instagram // YouTube // Podcast
